При някой беден поет

Ние, хората, не ценим краткия миг,

който любовта ни дарява.

За нея нямаме място в живота си сив,

щом банковите си сметки при нас не оставя.

Като бездомница днес, тя обикаля навред

и търси поредната, човешка пощада.

Само от време-на време отсяда при някой беден поет,

който не очаква от нея парична награда.

С неговата ръка тя рисува цветя

и върху белия лист дъгата изгрява

с едничката негова, вълшебна мечта,

по-често да го посещава.