При някой беден поет
574
0
0
Ние, хората, не ценим краткия миг,
който любовта ни дарява.
За нея нямаме място в живота си сив,
щом банковите си сметки при нас не оставя.
Като бездомница днес, тя обикаля навред
и търси поредната, човешка пощада.
Само от време-на време отсяда при някой беден поет,
който не очаква от нея парична награда.
С неговата ръка тя рисува цветя
и върху белия лист дъгата изгрява
с едничката негова, вълшебна мечта,
по-често да го посещава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Димова Всички права запазени
