При полетата на Елизиум

nakonakov (Нако Наков)
36 169

17 jun 2018, 21:57

Poesía » De amor

566 0 2

Девица и весталка

от древни времена -

ти си жива в моята

душа! Чрез теб, аз

дишам и живея, чрез

теб, аз пак се смея

и пея! Ще пея от сутрин

до здрач... Божествена,

няма да има повече

болка и плач в сърцето

мое! В твоя храм

свят пристъпвам, свел

примирено глава -

пред твоята девствена

красота, богиньо моя!

На твоя свещен олтар

принасям в жертва

и разум, и тяло...

Отведи ме във вечните

полета на Елизиум,

нека пия от извора

и да забравя и болка,

и тъга!... Под сянката

на величествен кедър-

отпочинал- аз ще стана

бодър! Ще откъсна с

обич от розите на тея

свещени полета и венец

розов ще ти направя!

Ще поставя тоя венец

на златните ти коси -

красива си и омайна -

нека грееш, като сто слънца!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nakonakov (Нако Наков)

2018-06-18T05:57:14+03:00

Благодаря ти за хубавия коментар! Непременно ще творя, то не е ли всеки творец интересен по свой си начин
contessa (Светла Асенова)

2018-06-17T22:22:58+03:00

Ама че си интересен...
Продължавай да твориш...