При полетата на Елизиум
Девица и весталка
от древни времена -
ти си жива в моята
душа! Чрез теб, аз
дишам и живея, чрез
теб, аз пак се смея
и пея! Ще пея от сутрин
до здрач... Божествена,
няма да има повече
болка и плач в сърцето
мое! В твоя храм
свят пристъпвам, свел
примирено глава -
пред твоята девствена
красота, богиньо моя!
На твоя свещен олтар
принасям в жертва
и разум, и тяло...
Отведи ме във вечните
полета на Елизиум,
нека пия от извора
и да забравя и болка,
и тъга!... Под сянката
на величествен кедър-
отпочинал- аз ще стана
бодър! Ще откъсна с
обич от розите на тея
свещени полета и венец
розов ще ти направя!
Ще поставя тоя венец
на златните ти коси -
красива си и омайна -
нека грееш, като сто слънца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нако Наков Всички права запазени
