15 feb 2007, 21:49

Приблизително един живот

  Poesía
864 0 5

 

 

 

 

Приблизително един живот ти дадох,

едни от най-хубавите си години,

за тебе безрезервно се раздавах,

а ти накрая си замина.

 

 

Приблизително един живот измина,

във сбъдване на твоите мечти,

света обръщах все за теб да има,

а какво за мен направи ти ?

 

 

Приблизително един живот ти посветих,

навлязох срещу принципите свои,

грешките ти безразборни от любов простих,

връщах те назад след резките завои.

 

 

Приблизително един живот за теб се грижех,

запълвах в ежедневието всички кухини,

след всяка несполука раните ти ближех,

поемах ударите теб да не боли.

 

 

Приблизително един живот до теб прекарах,

до теб и с теб аз бях от залез до зора,

боготворях те, толкова те обожавах,

а ти, че те обичам не разбра.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за коментарите.
  • А ти,че те обичам не разбра..Ще...дано не е късно
  • в любовта винаги единият повече дава и по-малко получава, но не е ли щастието в даването? хубав стих, Деян!
  • Има такива хора за жалост, при това често се случва това да са хора, които аз, ти, той или тя сме боготворили и обичали. Дано да е вярно това, че когато даваш не трябва да очакваш отплата, пък щяло да ти се възвърне...дано ...
  • Понякога не трябва да си мазохист спрямо себе си, та дори и в любовта.
    Поздрави отново!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...