22 oct 2005, 21:09

Причина

Poesía

1.1K 0 2

Не мога да опиша само с думи
онова сърцето що рани,
онова,което ме изгаря,
онова,което ме гнети!

Странно чувство на самотност,
неразбрана вечно от света!
Осъзнавам свойта невъзможност
да се пазя днеска от врага!

А тои нахлува във душата с трясък,
разбива всичко там,руши...
Като вълна,разливаща се с плясък-
загиват всичките мечти!

И тъй...самотна без мечти се взирам
във всеки мъж,жена,дете...
Търся себе си,но нищо не намирам!
Не знам защо?!Кога?...Къде?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ivtorinka (Иринка)

Благодаря

2006-02-11T00:50:06+02:00
dangon (Ия)

аааа! това е добро според мен
познавам чувството

2006-02-10T23:00:33+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9