Хиляда пъти си повторих:
„Ще те забравя и това е!”
Сърцето сложих си в окови,
но чувам днеска как ридае...
А вчера с леките момчета
аз разума си бях възпряла.
И пак предвиждат се кафета
и сякаш девствена, незряла
аз тръгвам с тях в нощта,
Аз губя чест и всичко.
Не съм така била,
сега забравих да обичам...
Причина има и я знаеш.
Причината е точно в теб!
Веднъж се молиш, друг път ругаеш.
Веднъж високо, утре смет!
Ти черни дни ми пожела,
сърцето, връщайки го, хвърли.
И от ръба на таз скала
морето мие мойте кърви!
© Дивата Лагуна Todos los derechos reservados