Все към огъня гледам
в декемврийската вечер.
А навън е поледица.
Всеки огън – обречен.
И мечтая за после –
за най-мъдрата притча.
От пробития космос
цветовете изтичат.
Искам да ги запазя,
но сезонът е зима.
В ускореното мразене
де за обич причина?
Делници си приличат -
оцветени са в сиво.
Да, но моите притчи
ще завършват щастливо.
Очила и представи
ще оставя за друг път.
Ще боядисам в лилаво
тъмно-сивата сутрин.
Хвърлям съчки към пламъка
вече толкова зими!
Пригответе си камъни -
аз намерих причини.
© Елена Биларева Todos los derechos reservados