Реших да се правя на тежък поет
(с моите петдесетина килограма),
да гледам надменно и проклето,
да пиша модерно, чак завъртяно,
като четеш, да те хване съклетът,
от суета като удобно оправдание
реших да се правя на важен поет,
да гледам към звездите замечтано,
нали така поетите големи правят,
да маркирам възвишен интелект,
да пиша отвлечено и неразбрано,
написах модерно стихотворение,
което като прочетох, се засрамих,
нали и децата ми ще го прочетат
и си написах моето си, от душата,
че поет от снобизъм не се става,
извинете, ако не сте ме разбрали,
може музата в дупка да е паднала
или модерен поет да съм станала.
© Паулина Недялкова
© Паулина Недялкова Todos los derechos reservados