Приех те - моя свята аксиома
Изгря завинаги - звезда сияйна,
над небосвода сив от напластени мисли.
И каза ми: "Обичам те безкрайно,
бъди за мен единствената истина!"
Приех те - моя свята аксиома,
безумно млада - чакано спасение.
С очи на ангел и лице - икона,
най-висше поетично вдъхновение.
Прилепнала към топлото ми тяло,
превръщаш ме в трепереща антена.
Вибрираме - едно абсурдно цяло,
сред тъмна стая - нашата вселена.
Сега разбирам колко си прекрасна -
единствена, която ме усеща.
От светлината на слънца по-ясна,
ми спомняш първородната ни среща...
И любовта ни уникална ще разцъфне
с магията на белоцветни вишни.
Дъхът на вечността ще ни облъхне,
издишан от мечтите на Всевишния.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
