Приех те - моя свята аксиома
Изгря завинаги - звезда сияйна,
над небосвода сив от напластени мисли.
И каза ми: "Обичам те безкрайно,
бъди за мен единствената истина!"
Приех те - моя свята аксиома,
безумно млада - чакано спасение.
С очи на ангел и лице - икона,
най-висше поетично вдъхновение.
Прилепнала към топлото ми тяло,
превръщаш ме в трепереща антена.
Вибрираме - едно абсурдно цяло,
сред тъмна стая - нашата вселена.
Сега разбирам колко си прекрасна -
единствена, която ме усеща.
От светлината на слънца по-ясна,
ми спомняш първородната ни среща...
И любовта ни уникална ще разцъфне
с магията на белоцветни вишни.
Дъхът на вечността ще ни облъхне,
издишан от мечтите на Всевишния.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
