18 jun 2007, 21:45

Приеми ме такава

  Poesía
1.2K 0 16
Ако ме искаш, приеми ме такава:
непокорна като пълноводна река,
непреклонна като пареща лава,
необуздана, като вятър в степта.

Безпределна като дивата пустош,
нестандартна, без аналог,
малко странна, но не и изкуствена,
независима, но твоя до гроб.

Ако ме искаш, не моли за промяна.
Ще пристъпя към твоя свят тихо,
на вратата за миг ще остана,
ако мислиш, че можеш - пусни ме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...