18.06.2007 г., 21:45

Приеми ме такава

1.2K 0 16
Ако ме искаш, приеми ме такава:
непокорна като пълноводна река,
непреклонна като пареща лава,
необуздана, като вятър в степта.

Безпределна като дивата пустош,
нестандартна, без аналог,
малко странна, но не и изкуствена,
независима, но твоя до гроб.

Ако ме искаш, не моли за промяна.
Ще пристъпя към твоя свят тихо,
на вратата за миг ще остана,
ако мислиш, че можеш - пусни ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...