ПРИКАЗЕН (БЕЗ)КРАЙ
ПРИКАЗЕН (БЕЗ)КРАЙ
"Сън сънувах, моя обич...”
Хвана топло ръката ми...
И прошепна... Тихо! Ела...
Да не будим... Заспал е...
(друг път дебне в гората)
злият Демон на тази тъма...
Поведе ме... Стъпвахме леко
по стръмни и остри била...
Да търсиме с тебе пътека
към извор със жива вода...
(Чудо или лек да бъде?! Зов...
на една изстрадана любов)
Извиха се трънни върхари...
Боси... Нозете ни горяха..
С капки кръв земята се опари,
в стъпките ни макове цъфтяха...
Преливащи в очите ни сияния
по лунни камъни блестяха...
Нямаше я болката... и разстояния
пред погледа ни влюбен се топяха.
Омаяна съзрях далечен замък,
но... хлъзнах се от лепкавия мъх...
Политнах... (изтрополи камък)
Уплашено се сгуших и без дъх
притихнах в топлите ти длани.
Живителна ли глътка бе това,
или порив нов за любовта ни!?...
Гръм съдбовен разтърси небето...
Демон завилня със пълна мощ...
Събудих се... (Полюшна се пердето)
Но скрих те вътре... в мен...
До следващата нощ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Адриана Зарева Todos los derechos reservados
