21 dic 2010, 21:32

Приказен свят

  Poesía » Otra
1.3K 0 2

 

                                               Приказен свят

 

Събуди се, шепти ми зората

и нежно ме гали.

Погледни – приказно сияе утрината

с лъчи безкрайни.

 

Нов кръговрат пълзи по своя път

от вчера тъй различен.

На зараждащия се живот долавя се звукът –

трептящ, звънлив, античен.

 

Една ръка към мене се протяга,

свила топла длан.

Докосвам я, тя леко се разтваря,

а в нея цял свят събран.

 

Спокойствие мълви една картина,

оживяваща пред мен.

Напомня тихо на коприна,

рисува окрилен ден.

 

Пеперуди заиграват в такт познат,

позната музика,

повтаряща се в топлия си кръговрат.

Аз търся друга прилика.

 

Събуди се, нашепва ми доверен глас,

от твоя сън красив.

Вместо този свят да наблюдаваш в захлас,

направи твоя по-малко сив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Реалността е такава, каквато ние пожелаем да бъде. Затова съм завършила с "направи твоя по-малко сив". Всеки може да направи своите дни по-красиви, стига да иска.
  • Адриана,така е-сънищата ни са един прекрасен свят,който ни рисува живота такъв какъвто го бленуваме.И след това ни е мъчително да се върнем към реалността на сивия ден! Но поезията е тази ,която изпълва с красота тези сиви дни!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....