Приказен свят
Събуди се, шепти ми зората
и нежно ме гали.
Погледни – приказно сияе утрината
с лъчи безкрайни.
Нов кръговрат пълзи по своя път
от вчера тъй различен.
На зараждащия се живот долавя се звукът –
трептящ, звънлив, античен.
Една ръка към мене се протяга,
свила топла длан.
Докосвам я, тя леко се разтваря,
а в нея цял свят събран.
Спокойствие мълви една картина,
оживяваща пред мен.
Напомня тихо на коприна,
рисува окрилен ден.
Пеперуди заиграват в такт познат,
позната музика,
повтаряща се в топлия си кръговрат.
Аз търся друга прилика.
Събуди се, нашепва ми доверен глас,
от твоя сън красив.
Вместо този свят да наблюдаваш в захлас,
направи твоя по-малко сив.
© Адриана Всички права запазени