15 jun 2016, 14:01

Приказка

1.6K 1 2

Сутрин, когато небето отвори очи и синия поглед

изпрати луната слънчеви топли лъчи огряват                 

полята, това е  краят на приказка толкоз позната.

 

Първо  усмивка, щастие, мисъл после

стон, тъга край кралския трон.

Всеки поглед е свел и бърза сякаш на кон

да стигне до своя уж истински дом.

 

Готови за  тежък сценарий

режисиран от Съдба и Живот.

Бързо надяваш  тежък хомот

и до декорите сиво-бели заставаш.

 

Започва онази пиеса, която за малко забрави.

Онази пиеса, за която Живот те застави,

тази същата, в която Съдба една роля на болка,

неразбиране и честно сърце ти остави.

 

Поглед не свеждай с въздишки напразни,

играй си я както ти знаеш.

Нищо, че от Съдба плесник получаваш,

 а от Живот за усмивка забравяш.

 

Карай нататък пак по сценарий,

ще дойде и твоето време на слава.

Сълза не отронвай. Недей безсмислено

с нея да храниш тъгата.

 

Не спирай пред Завист напред продължи.

А на сцената до Алчност когато застанеш

в очите му го кажи. И онзи как беше..? - Лъжата! -

просто го подмини.

 

Когато играеш със семейство Интриги,

не чакай те да  заложат капан - мачкай с истина

и пак продължавай.Дори да казват, че за тях си ти срам.

 

 

Но най-страшен е онзи. Нали..!

Той с неистини добре си борави

и хитро отвара отровна си прави.

Заливате с нея деня и нощта,

за да си некадърна пред света.

Но какво от това.

 

Застани до него и го погледни.

После с усмивка всичко ти му кажи,

така с рецептата, която  за тебе

скрои ще залее своите мечти.

 

И ето начало на приказка нова,

безкрай.

В която  ти си си режисьора докрай.

Там долу в краката си погледни

как се мъчат онези в своите завист, алчност, отрова,

лъжи.

 

Не съжалявай за тежките дни.

Юздите на Живот, Съдба, здраво вържи.

Всичко е мъдрост това запомни.

Приказката си в реалност превърни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Има някои нещица, които куцат в стиха, но идеята му е много завладяваща, тя е призив за напускане на черупката, за повече смелост, за дръзновение!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...