Когато спиш, навън е тихо и сякаш, че светът заспива в тебе
Сънят ти - мъничка планета, а там расте едно самотно цвете,
тъгува то за миговете, чезнещи във полета на бляскави комети
и само спомена, изпълнен с нежност, остава му за теб да свети.
Заспивай, малко цвете, не тъгувай, че твоят принц е толкова далече,
че в мъртвата пустиня сам пътува и чуства се в изгнание обречен.
И ето, че открива Оазис с вълшебен кладенец и търсена прохлада,
надвесва се над ромона вълшебен и в образа си вижда теб уханна.
Сънувай, малко цвете, не унивай, че той те е забравил безпощаден.
Та ти си тук единствена за него и той за тебе все ще бъде жаден.