Посветено на една страна от мен, която не исках да разкривам
Помниш ли, когато ти разправях, че сърцето ми е празно като цев? Тогава сякаш ти не ми повярва. А бях насочил изстрела във теб. Какво, като простреля те крилатият? - си каза смело. Смело продължи. Предателствата свършват във разпятия. Приятелства в проклятия. Почти.
Помниш ли, когато те попитах: Я, кажи ми, ти дали си истинска? Опитах те. Харесах. Консумирах. Изсмуках ти мечтите. Като в приказка. Не вярваше ли, че съм тъмна сила? Не знаеше за хищните ми погледи? Прикривах ги. Докато храносмилах. Гъсеницата, заека... и Коледа.
Помниш ли, когато се изпратих с тиктакащ механизъм под крилете? Недей под тях любов да търсиш, казах. А ти се пазеше. От хлад. Под двете. И когато ме прониза като вятър? Обещах ти. Утаих се в тебе саждено. Ти кресна и препусна през полята. От страх. Пред бог в абортно недораждане.
Тежък стих, Тома! Много пъти съм го чела, но може би, сега го чета по друг начин, защото не си толкова непознат... Тъмната страна не е толкова неприемлива, стига да е показана навреме. Неприемливо е да я скриеш, тя все някога излиза наяве...
Ами ето това съм аз. Този стих се отрони издълбоко. Почти на един хап. Jull, тема ли очакваш да ти развия? Това стихотворение казва абсолютно всичко. На когото трябва.
Благодаря на всички за вниманието!
ЛЕ ЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ....а кой твърдеше,че жените сме създания на Дявола?
Искрено,истинско и до болка красиво!Приеми поздравленията ми!
ПП:в момента се чувствам като хищник,който току ще се е нахранил с нещо наистина качествено
Откровен стих! Раздвижи емоциите ми, които и без друго едва укротявам напоследък. Отивам да го смеля, някак тревожно ми стана. Както и да е, за мен това е един от най-добрите ти стихове. Поздравления!!!
"Предателствата свършват във разпятия.
Приятелства в проклятия. Почти."
На мен това ми хареса. "Почти" пооправя нещата до някъде. Ако при теб се е получило нещо подобно - лошо. При мен малко се разменят местата на "разпятия" и "проклятия". Ама пак е лошо. Приятелите на моменти са разпънати от нас поради някоя "житейски важна ... дъра-бъра". Защото ни имат доверие, защото са ни приятели, защото си мислим, че на тях всичко можем да им причиним безнаказано...
А това е не лошо, ми направо тъпо...
Във всеки случай стиха ти ми размърда леко гънките на веществото, ако и да улових само 2-3 реда...
В този ред на мисли - по здрав...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.