17 mar 2013, 11:15

Приказка за ангела 

  Poesía » De amor
731 0 7

Той беше със едно крило.

Недъгав бе. И бе изгонен.

Зад ангелското му чело

мъждееше неясен спомен

 

за Рая и за Господ Бог,

за русокоси херувими.

Създателят бе с нарв жесток.

Безкрилието не прости му.

 

И той се скиташе злочест

по Долната Земя безплодна

с единствената мисъл, че

на Ада много е подобна.

 

Внезапно блесна светлина

и райски ромон се разнесе.

Съгледа ангелът жена,

по-нежна и от птича песен.

 

Тя беше сляпа. Ала той,

захвърлил ангелската кожа,

сърцето си съвсем спокойно

в ръцете ù невинни сложи.

 

И тя прогледна удивена.

Помилва го по рамената.

И стана чудо мигновено –

две се разпериха крилата.

...................................................

Живели дълги дни честити,

гнездо в любов и сговор свили.

Сред нас живеят дъщерите им,

все земни ангели родили.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??