Приказка за ангела
Той беше със едно крило.
Недъгав бе. И бе изгонен.
Зад ангелското му чело
мъждееше неясен спомен
за Рая и за Господ Бог,
за русокоси херувими.
Създателят бе с нарв жесток.
Безкрилието не прости му.
И той се скиташе злочест
по Долната Земя безплодна
с единствената мисъл, че
на Ада много е подобна.
Внезапно блесна светлина
и райски ромон се разнесе.
Съгледа ангелът жена,
по-нежна и от птича песен.
Тя беше сляпа. Ала той,
захвърлил ангелската кожа,
сърцето си съвсем спокойно
в ръцете ù невинни сложи.
И тя прогледна удивена.
Помилва го по рамената.
И стана чудо мигновено –
две се разпериха крилата.
...................................................
Живели дълги дни честити,
гнездо в любов и сговор свили.
Сред нас живеят дъщерите им,
все земни ангели родили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
