Приказка за четирите посоки на света
Небето бе дарило с чар чудесен
една принцеса, и със поглед мил.
За нейното сърце във спор най-бесен
се вплеха Жан, Гийом, Тристан и Жил.
Събра ги тя и каза твърдо с стил:
"Реших тъй да изпитам любовта ви --
подарък нека всеки ми направи.
Да бъде чуден! Имайте наум --
ще мразя празен който се отправи
назад, по вкъщи водещия друм."
На запад, гдето факелът небесен
топи се в океана, тръгна Жил.
Качи се в кораб -- дъхаше на плесен
и червеи начупения кил
гризяха... Също бордът бе прогнил.
Копнежът по жената го застави
да вярва на моряците корави...
Шквал! Буря! Със вода се пълни трюм!
Съдът потъва! Жил в сълзи се дави --
"Назад, по вкъщи водещия друм!"
На север тръгна Жан, по път нелесен,
снегът що бе със слой дебел покрил,
че няма лято, пролет, нито есен
из онзи край студен и все унил...
От нейде мъдър маг му се явил
и казал: "По-добре недей се бави --
ще найдеш само смърт из тез държави.
Погубва с чар жената твоя ум."
И Жан се върнал, без да се прослави,
назад, по вкъщи водещия друм.
На изток тръгна в блянове унесен
Тристан. Навред цветята на април
разпръскват аромата си небесен.
В палата си султан го подслонил --
да има всичко се разпоредил.
Целуват го танцьорките лукави,
на пиршества и весели забави,
омаян от вълшебния парфюм,
не помни той за гъстите дъбрави,
назад, по вкъщи водещия друм...
На юг пое Гийом със бодра песен
и стигна в Кайро, град велик край Нил.
Там, при брадат търговец, в ъгъл тесен,
магичен пръстен със елмаз открил
и рекъл: "Скъпо бих ти заплатил
за туй бижу." Търговецът лукави
кесия злато взе, обуща здрави.
Гийом, надвит от хищния самум,
в пустинята си костите остави,
назад, по вкъщи водещия друм.
О, принце, чуй ти тези думи прави,
Гийом единствен дето не забрави --
Съдбата поразява със куршум,
тоз който любовта си изостави,
назад, по вкъщи водещия друм!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тошко Todos los derechos reservados
