Приказка за четирите посоки на света
Небето бе дарило с чар чудесен
една принцеса, и със поглед мил.
За нейното сърце във спор най-бесен
се вплеха Жан, Гийом, Тристан и Жил.
Събра ги тя и каза твърдо с стил:
"Реших тъй да изпитам любовта ви --
подарък нека всеки ми направи.
Да бъде чуден! Имайте наум --
ще мразя празен който се отправи
назад, по вкъщи водещия друм."
На запад, гдето факелът небесен
топи се в океана, тръгна Жил.
Качи се в кораб -- дъхаше на плесен
и червеи начупения кил
гризяха... Също бордът бе прогнил.
Копнежът по жената го застави
да вярва на моряците корави...
Шквал! Буря! Със вода се пълни трюм!
Съдът потъва! Жил в сълзи се дави --
"Назад, по вкъщи водещия друм!"
На север тръгна Жан, по път нелесен,
снегът що бе със слой дебел покрил,
че няма лято, пролет, нито есен
из онзи край студен и все унил...
От нейде мъдър маг му се явил
и казал: "По-добре недей се бави --
ще найдеш само смърт из тез държави.
Погубва с чар жената твоя ум."
И Жан се върнал, без да се прослави,
назад, по вкъщи водещия друм.
На изток тръгна в блянове унесен
Тристан. Навред цветята на април
разпръскват аромата си небесен.
В палата си султан го подслонил --
да има всичко се разпоредил.
Целуват го танцьорките лукави,
на пиршества и весели забави,
омаян от вълшебния парфюм,
не помни той за гъстите дъбрави,
назад, по вкъщи водещия друм...
На юг пое Гийом със бодра песен
и стигна в Кайро, град велик край Нил.
Там, при брадат търговец, в ъгъл тесен,
магичен пръстен със елмаз открил
и рекъл: "Скъпо бих ти заплатил
за туй бижу." Търговецът лукави
кесия злато взе, обуща здрави.
Гийом, надвит от хищния самум,
в пустинята си костите остави,
назад, по вкъщи водещия друм.
О, принце, чуй ти тези думи прави,
Гийом единствен дето не забрави --
Съдбата поразява със куршум,
тоз който любовта си изостави,
назад, по вкъщи водещия друм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
