Като деца сме с теб... смеем се с глас,
гоним със устни любовни магии –
нещо красиво събужда се в нас,
в слънчеви зайчета двама се крием.
Вярваш ли в приказки... Фея си ти.
Само със поглед разцъфваш в мен пролет.
Щом ме докоснеш, се сбъдват мечти.
Вече съм твоят принц. Змей ще преборя.
Искам ръката ти аз от дъжда,
шие ти роклята щура южняка.
Моя бъди... знай, че кажеш ли „ Да”,
царството ми притежаваш – Душата.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados