26 oct 2008, 18:52

Приказка за Красивата птица

  Poesía
1.2K 0 2

                 Приказка за КРАСИВАТА ПТИЦА

 

 

Някъде там в нереалното, във вълшебния свят на мечти

имало мъничко островче, изградено с чувства едни.

Островът бил обитаван от отшелник един. Не монах!

Ала вярвал той и в съдбата за един по-добър и реален свят.

Но на острова бил е самичък. Колко чакал безброй - светлина?

Но съдбата решила бе друго, чакал той в тъмнина.

И тогава съдбата решила да огрее тъмните дни.

Кацнала ПТИЦА КРАСИВА, без страх от лъжливи мечти.

ПТИЦАТА била КРАСИВА, не само с външност и дух,

имала нещо прекрасно - различното търсейки тук.

Ех, усетил тогава монахът, че животът красив е, дори

в светлина да живееш с реални мечти.

Наслаждавал се той на прекрасното и любувал се много дори

на КРАСИВАТА ПТИЦА, долитайки и отлитайки в ранни зори.

И усетил, че КРАСИВАТА ПТИЦА не търси златни зрънца,

само да поседи до "монаха", на трошици от хлебна кора.

Но не искал той в светлината да изплаши прекрасната ТЯ,

ала свикнал бил в тъмнината да живее със свойта мечта.

Но във времето той подиграл се, затъмнил светлината със мрак

и подплашил КРАСИВАТА ПТИЦА - отлетяла от острова пак.

Но незнайно защо пак съдбата се намесила в тези съдби,

светлината се върнала скоро на острова, пълен с мечти.

И тогава Красивата птица долетяла на острова ТЯ,

и с доверие пак до монаха се нахранила с хлебна кора.

Той бил щастлив и прекрасно се чувствал, и любувал се той на това,

че мечтата реалност е станала, не живее сам в тъмнина.

Птицата била прекрасна, но си знаел дори и това,

че има си дом и е питомна. Колко щастлива е ТЯ?

Примирил се с това и се радвал на КРАСИВАТА ПТИЦА-ЖЕНА!

Знаейки, че никога няма да докосне прекрасните нейни пера.

Но във времето пак подиграл се. Затъмнил светлината с тъма.

                   Подплашил КРАСИВАТА ПТИЦА.

                           Дали ще се върне сега?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Михайлов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може и да не се върне повече.Доверието има граници!
    Поздрав за стиха!
  • "и с доверие пак до монаха се нахранила с хлебна кора."
    Доверчива е влюбената птица-жена!Финалът ме натъжи!Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...