26.10.2008 г., 18:52

Приказка за Красивата птица

1.2K 0 2

                 Приказка за КРАСИВАТА ПТИЦА

 

 

Някъде там в нереалното, във вълшебния свят на мечти

имало мъничко островче, изградено с чувства едни.

Островът бил обитаван от отшелник един. Не монах!

Ала вярвал той и в съдбата за един по-добър и реален свят.

Но на острова бил е самичък. Колко чакал безброй - светлина?

Но съдбата решила бе друго, чакал той в тъмнина.

И тогава съдбата решила да огрее тъмните дни.

Кацнала ПТИЦА КРАСИВА, без страх от лъжливи мечти.

ПТИЦАТА била КРАСИВА, не само с външност и дух,

имала нещо прекрасно - различното търсейки тук.

Ех, усетил тогава монахът, че животът красив е, дори

в светлина да живееш с реални мечти.

Наслаждавал се той на прекрасното и любувал се много дори

на КРАСИВАТА ПТИЦА, долитайки и отлитайки в ранни зори.

И усетил, че КРАСИВАТА ПТИЦА не търси златни зрънца,

само да поседи до "монаха", на трошици от хлебна кора.

Но не искал той в светлината да изплаши прекрасната ТЯ,

ала свикнал бил в тъмнината да живее със свойта мечта.

Но във времето той подиграл се, затъмнил светлината със мрак

и подплашил КРАСИВАТА ПТИЦА - отлетяла от острова пак.

Но незнайно защо пак съдбата се намесила в тези съдби,

светлината се върнала скоро на острова, пълен с мечти.

И тогава Красивата птица долетяла на острова ТЯ,

и с доверие пак до монаха се нахранила с хлебна кора.

Той бил щастлив и прекрасно се чувствал, и любувал се той на това,

че мечтата реалност е станала, не живее сам в тъмнина.

Птицата била прекрасна, но си знаел дори и това,

че има си дом и е питомна. Колко щастлива е ТЯ?

Примирил се с това и се радвал на КРАСИВАТА ПТИЦА-ЖЕНА!

Знаейки, че никога няма да докосне прекрасните нейни пера.

Но във времето пак подиграл се. Затъмнил светлината с тъма.

                   Подплашил КРАСИВАТА ПТИЦА.

                           Дали ще се върне сега?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може и да не се върне повече.Доверието има граници!
    Поздрав за стиха!
  • "и с доверие пак до монаха се нахранила с хлебна кора."
    Доверчива е влюбената птица-жена!Финалът ме натъжи!Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...