Картината висеше полумъртва,
засрамена от своето лице.
Какъв шедьовър е едно перо опърпано,
забито във напукано сърце?
Художника рисувал само шапка,
закриваща от зли очи смеха.
Но четката, изгаврила се сякаш,
забила тя перото във плътта.
А шапката прозирала и ето
перцето заприличало на кръст,
то с нежноста напукало сърцето
и го превърнало във буца пръст.
Таз истина картината прозря:
пропука ли се нечие сърце,
то губи вече свойта красота
и в него се забива по перце.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados