5 sept 2009, 19:12

Приказка за обичта...

1.3K 0 1

Разплакала се е тъжна Дъгата.

- Отиде си моето Слънце, скри се далече в Земята!

 Нима ще го обича тя колкото мене?

 Ще му дава ли като моите цветове?

 Дали ще си играят както нас със водата?

 Сега мога да питам само тъгата.

 Къде си, Слънчице мое?

 Как  ли те прегръща Земята, забрави ли вече мене - Дъгата?

 Как те омая във нейните ласки да паднеш и скрит от мен да останеш?

И ето го, пак плиска Дъждеца

и напоява Земята и Слънцето - хубавеца,

играе с цветята и тихо целува листата,

а някъде болна лежи Дъгата,

умира от мъка и ненавижда Земята.

Издъхнала на сутринта Дъгата,

затъжили се Вятърът, Дъждецът, листата.

Видял ги и Господ, ядосал се, наказал ги никога да не виждат красотата,

а нощем вместо Слънцето да целува Земята, на негово място изпратил Луната.

- Така трябва, Слънце, защото не видя любовта на Дъгата!

Нека всяка нощ черна да плаче за тебе Земята,

а отгоре да ù се смее Луната!

Когато се спуска сега нощта

и идва тихо да се присмива тя,

дано да си спомниш за мене,

и че никоя друга не може да те обича с моето сърце и душа!

И слушай!

Може да ти разказва тихо през сълзи Земята

 за несподелената обич на Слънцето и Дъгата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тайна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...