19 sept 2006, 1:56

Приказка за Запада

  Poesía
1.2K 0 0
Самотата царството си пази,
азбуки безцелно тя твори,
в западните небосклони
рифове от облаци гради.
Абаносови гори докосват бури,
за някой просто капчици вода
лилаво-вихрено извити,
изчезнали сред езерна мъгла.
Човек не ще намери планините,
напяващи със нисък стон
отдавна думи неразбрани,
трагични във последния си тон.
Ясна е Вечерница по залез,
люлее люлка пълната луна -
орисница, предсказала съдбата - на теб, на мен и на света.

Благодаря на всички, които прочетоха тази поредица от приказки :) Който има желание може да види посланието заложено в акростиха като следи приказките по следния начин: Север-Изток-Юг-Запад (аз така съм ги и публикувала).

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...