Самотата царството си пази,
азбуки безцелно тя твори,
в западните небосклони
рифове от облаци гради.
Абаносови гори докосват бури,
за някой просто капчици вода
лилаво-вихрено извити,
изчезнали сред езерна мъгла.
Човек не ще намери планините,
напяващи със нисък стон
отдавна думи неразбрани,
трагични във последния си тон. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация