19.09.2006 г., 1:56

Приказка за Запада

1.2K 0 0
Самотата царството си пази,
азбуки безцелно тя твори,
в западните небосклони
рифове от облаци гради.
Абаносови гори докосват бури,
за някой просто капчици вода
лилаво-вихрено извити,
изчезнали сред езерна мъгла.
Човек не ще намери планините,
напяващи със нисък стон
отдавна думи неразбрани,
трагични във последния си тон.
Ясна е Вечерница по залез,
люлее люлка пълната луна -
орисница, предсказала съдбата - на теб, на мен и на света.

Благодаря на всички, които прочетоха тази поредица от приказки :) Който има желание може да види посланието заложено в акростиха като следи приказките по следния начин: Север-Изток-Юг-Запад (аз така съм ги и публикувала).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...