2 feb 2010, 9:08

Приказно безумие

855 0 6

Кой те сътвори така вълшебен:
страстна приказка  - и нежна, и увличаща!
Като въздух и вода си ми потребен,
във сърцето ми си - истински обичам те!

За усмивката ти ангелска копнея,
сякаш с нея слънцето изгрява.
Ти ми даваш нови сили да живея,
светъл лъч си - дните мои озаряваш. 

 

Във очите ти събрана е вселена:
топъл космос - необятно щастие.
Тя, душата ми, от тях е запленена
и завинаги остава им подвластна.

 

А ръцете ти са океан от нежност,
дълбини, в които искам да остана.
Да съм там - в прегръдките ти, вечно,
да си мое сбъднато желание.

 

Остави ме аз да те разкажа,
наслаждавай се на всяка моя дума.
Любовта си нека ти покажа,
мое страстно приказно безумие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люба Георева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...