23 may 2017, 8:49  

Принцът и пепеляшка

1.8K 3 6

 

https://www.youtube.com/watch?v=b36O1ogtNnA&list=RDb36O1ogtNnA&index=1

 

 

Дали бе ти ? Аз май че съм те виждал.

"Познаваш ли я ? Или непозната ... " 

от мънички деца така безгрижни. 

"Я помниш ? Но различна е почакай ".

 

Не е ! Познах го - погледа й тъжен,
и косите като водопади злато.
Очите й – те никога не лъжат,
бе тя ! С онези дрипи на снагата.

 

Такава бе . От малка - пепеляшка,
как да забравя колко е красива,
и дрипавата рокля прашна - 
на момичето от детството, любимо .

 

Как всяка вечер бродехме, бе хладно, 
две мънички деца сами в житата,
във замък да я отведа ... открадна.

- "Но и тук денят е толкова прекрасен".

  "Събуждам се и помагам у дома , 
  на майка ми присвита до колибата,
  отменям татко "
-  болният баща,
 " а вечерите стигат ми... с любимия "

...

 

Но изгубих я, във замък се зазидах, 
и само денем търсех я - прибирах 
а  вечер с месечината се скривах,
и чувствах своя дом като квартира.


За няколко целувки... късно в мрака, 
и топлата ми длан в лице й свито
до днес живях със спомени и чаках,
щом видя я, любов ли ще изпитам...


 

По-силно е .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Попаднах случайно тук! Много интересен стих! Има една стопляща тъга... И страхотен финал!
    Поздравявам те!
  • Чудесно е... пиши, можеш го...
  • 11 години съм в саита Не съм на 11 ;d
  • Щом на 11 пишеш така иска ми се по-бързо да минат още примерно 5 години, за да почувствам в поезията ти и още един нюанс от есенцията на любовната лирика. Много талантлива и нееднопластова трактовка на вечната тема за Пепеляшка, в която го няма усещането за холивудски "Хепи енд", но оптимизмът нито за миг не напуска читателя. Браво!
  • Стиготворението е много старо , свързано е със ... момент от живота ми бях го изгвърлил смачкано на един лист но баба го е била прибрала , намерих го в случаино и реших да го публикувам . Знам че не е впечалтляващо но означава толкова много за мен , сега баба я няма за да види колко по хубави написах след време по това като мотив

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...