Принцът и пепеляшка
https://www.youtube.com/watch?v=b36O1ogtNnA&list=RDb36O1ogtNnA&index=1
Дали бе ти ? Аз май че съм те виждал.
"Познаваш ли я ? Или непозната ... "
от мънички деца така безгрижни.
"Я помниш ? Но различна е почакай ".
Не е ! Познах го - погледа й тъжен,
и косите като водопади злато.
Очите й – те никога не лъжат,
бе тя ! С онези дрипи на снагата.
Такава бе . От малка - пепеляшка,
как да забравя колко е красива,
и дрипавата рокля прашна -
на момичето от детството, любимо .
Как всяка вечер бродехме, бе хладно,
две мънички деца сами в житата,
във замък да я отведа ... открадна.
- "Но и тук денят е толкова прекрасен".
"Събуждам се и помагам у дома ,
на майка ми присвита до колибата,
отменям татко " - болният баща,
" а вечерите стигат ми... с любимия "
...
Но изгубих я, във замък се зазидах,
и само денем търсех я - прибирах
а вечер с месечината се скривах,
и чувствах своя дом като квартира.
За няколко целувки... късно в мрака,
и топлата ми длан в лице й свито
до днес живях със спомени и чаках,
щом видя я, любов ли ще изпитам...
По-силно е .
© Димитър Димчев All rights reserved.
Не съм на 11 ;d
