Принцът на приливите...
Няма дума за теб,
оставяш само погледи, въздишки...
И няма песен с мелодия,
а стиховете ми...
- те ще са излишни.
Всички те гледат и се страхуват,
че господар си, ала на самия теб.
Те просто поглеждат заглавието,
а ти не пропускаш дума, нито ред.
Аз зная кой си ти
и защо в очите ти мрачни,
болката остава...
А може би били са само слухове
и хората говорят,
а теб тук те няма.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стеси Todos los derechos reservados
