Принцът на приливите...
Няма дума за теб,
оставяш само погледи, въздишки...
И няма песен с мелодия,
а стиховете ми...
- те ще са излишни.
Всички те гледат и се страхуват,
че господар си, ала на самия теб.
Те просто поглеждат заглавието,
а ти не пропускаш дума, нито ред.
Аз зная кой си ти
и защо в очите ти мрачни,
болката остава...
А може би били са само слухове
и хората говорят,
а теб тук те няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стеси Все права защищены
