ПРИСМЕХУЛЕН ДЪЖД
По Робърт Бърнс
Докосвах я с пръсти слепи -
лицето ми пламна алено.
От залезна сянка запалено.
Във страст застинах в трепет.
През мрежата от цъфнала ръж
бяла сянка от жената остана.
Нощта си отиде на пръсти пияна,
под присмехулния дъжд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.