Присмехулен дъжд
ПРИСМЕХУЛЕН ДЪЖД
По Робърт Бърнс
Докосвах я с пръсти слепи -
лицето ми пламна алено.
От залезна сянка запалено.
Във страст застинах в трепет.
През мрежата от цъфнала ръж
бяла сянка от жената остана.
Нощта си отиде на пръсти пияна,
под присмехулния дъжд...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены