10 oct 2006, 0:22

Приспивна песен

  Poesía
1.2K 0 3
 

Приспивна песен

 

Не заспивай! Моля те, недей!
Почакай миг. Нощта е свято нещо.
Родена за богиня си, живей!
Дори слепеца сам или безгрешен,
очи би дал на теб, ако не виждаш,
от блясъка на мрака заслепена.
Ти можеш да прогледнеш и сама,
придворна ми кралице наранена!
От себе си ли, малка моя бягаш?
Не виждаш ли как в глутницата сива,
отчаяно витрините кълняща,
крещиш от болка и обида дива?
Във огледалното лице на суетата
сломена непокорството приспиваш,
подменяш пак на клоуна лицата,
накрая... само себе си проклинаш.

Поспи сега! Избягай от лъжата.
Под майчина милувка тихо скрий се.
И щом намериш пътя в теб самата,
сама, но вече силна събуди се!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...