Приспивна песен
Приспивна песен
Не заспивай! Моля те, недей!
Почакай миг. Нощта е свято нещо.
Родена за богиня си, живей!
Дори слепеца сам или безгрешен,
очи би дал на теб, ако не виждаш,
от блясъка на мрака заслепена.
Ти можеш да прогледнеш и сама,
придворна ми кралице наранена!
От себе си ли, малка моя бягаш?
Не виждаш ли как в глутницата сива,
отчаяно витрините кълняща,
крещиш от болка и обида дива?
Във огледалното лице на суетата
сломена непокорството приспиваш,
подменяш пак на клоуна лицата,
накрая... само себе си проклинаш.
Поспи сега! Избягай от лъжата.
Под майчина милувка тихо скрий се.
И щом намериш пътя в теб самата,
сама, но вече силна събуди се!
© Владислава Генова All rights reserved.
