26 may 2010, 16:34

Приспивно

  Poesía
1.1K 1 20

Спи, миличка. Навън светът е тъмен.
Недей отваря блеснали очи.
Ръцете днес не са ръце, а тръни,
нектарът е измамен и горчи.

Заспивай. Само маски са усмивките,
луната е прожектор, фалш - скръбта.
Загръщай се по-плътно със завивката -
дано да те опази от лъжа.

Че в твоя сън поляните са истински,
смехът е смях, цветята са цветя
и бисери са капките, разплискани
от онзи странен палавник - дъжда.

Не знаеш ли, приличаш на принцесата
от някогашна приказка добра -
стаена на леглото зад завесите,
тя пази спяща свойта красота.

Не бързай да се връщаш пак при хората,
не се буди, така си по-щастлива.
Не си готова още да си втората...
Спи, обич, за да можеш да си жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...