Пристъпвам тихичко на пръсти
Пристъпвам тихичко на пръсти
и с нежна обич те завивам,
когато в сребролики нощи
със мисълта за мен заспиваш.
Целувам те със поглед само,
по клепките запалвам ти жарава,
а искам във сърцето ти голямо
да горя за тебе като клада.
Но ето - вече виделее,
зората сочи ми вратата
и пак самотна леденее
до следващата нощ душата...
душата ми, която чака
при теб докрай да се завръща
и разтворена във тишината
със твоята душа да се прегръща.
и с нежна обич те завивам,
когато в сребролики нощи
със мисълта за мен заспиваш.
Целувам те със поглед само,
по клепките запалвам ти жарава,
а искам във сърцето ти голямо
да горя за тебе като клада.
Но ето - вече виделее,
зората сочи ми вратата
и пак самотна леденее
до следващата нощ душата...
душата ми, която чака
при теб докрай да се завръща
и разтворена във тишината
със твоята душа да се прегръща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
