Присъда
В нощта ми как нахълта ти?!
И не почука, и не се обади,
резето на душата ми разби,
разпали в мене жертвените клади!
И кротко, без борба ти се предадох,
обгърнал те във миг, аз се стоплих,
сърцето си обрулено – отдадох
и моят.... тъй меланхоличен стих!
Сред огъня, самотен мъченик,
бях прикован, без дъх останах,
на кладата отречен еретик
от твоята присъда, не избягах!
Осъди мен с безкрайната наслада,
безпътника, човека сгря със нея,
как стига ми житейската награда –
пак да обичам.....за да оцелея!!!
22.05.2015 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados
"как стига ми житейската награда –
пак да обичам, за да оцелея!!!"
Без обич, нищо не сме! Всъщност, това е нашата "присъда" още от сътворението! Благодаря ти, Влади, за това чудесно стихотворение! Винаги ме вдъхновяваш! Поздрав!