Присъда
Сърцето само постави си присъда
да бъде твое даже след смъртта,
загърби всичко, във което вярва
и те допусна смело в моята душа.
Но те изгуби преди да те намери,
такава е иронията в нашата съдба.
Принудено, научи се да си създава
надежда от болката по своята мечта.
Изпълни дните с тихото смирение
на раната, която не спира да кърви.
Във нощите си оцеляваше самотно
сред хиляди отломки - спомени.
А после отново с теб се срещна,
приело с нежност сбъднатия блян.
Съзряло с мъдрост бе за любовта си
ведно с духа към тебе прикован.
Тъй кратка беше тази моя радост,
подобно детски сън от мене отлетя.
Сега със спомените си лекувам
познатата от миналото празнота.
Сърцето ми обречено на теб остана.
Понякога е малка даже и смъртта,
щом не успя дори и тя да отдели
от теб осъдената на любов душа.
© Лора Петкова All rights reserved.
