Сърцето само постави си присъда
да бъде твое даже след смъртта,
загърби всичко, във което вярва
и те допусна смело в моята душа.
Но те изгуби преди да те намери,
такава е иронията в нашата съдба.
Принудено, научи се да си създава
надежда от болката по своята мечта.
Изпълни дните с тихото смирение
на раната, която не спира да кърви.
Във нощите си оцеляваше самотно
сред хиляди отломки - спомени. ...