Jul 8, 2015, 11:55 PM
Присъда
Присъда
В нощта ми как нахълта ти?!
И не почука, и не се обади,
резето на душата ми разби,
разпали в мене жертвените клади!
И кротко, без борба ти се предадох,
обгърнал те във миг, аз се стоплих,
сърцето си обрулено – отдадох
и моят.... тъй меланхоличен стих!
Сред огъня, самотен мъченик,
бях прикован, без дъх останах,
на кладата отречен еретик
от твоята присъда, не избягах!
Осъди мен с безкрайната наслада,
безпътника, човека сгря със нея,
как стига ми житейската награда –
пак да обичам.....за да оцелея!!!
22.05.2015 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти, Радка, твоите коментари така ме трогват! Благодаря и на теб,Йонка!
-
Браво Влади! Отново прекрасен стих,в който всяка дума е толкова силна и истинска!
Присъда....Пак да обичаш! Прекрасно! -
Здравей Влади. харесах и ти изпращам поздрави.
-
...И няма друго, Влад!!! Много, много докосват словата ти! Най-щастливи дни ти пожелавам!
-
Благодаря ви - Лейди, Васе, че посетихте и коментирахте.
Хубав ден ви пожелавам! -
Само с обич ще оцелеем! поздрав!
-
Благодаря Ви - Ваня, Младене, поздравявам ви и ви пожелавам един прекрасен ден!
-
Присъда и награда, с която се оцелява...Да обичаш! Чудесно си го казал!
-
Браво! Отличен финал. Твоите стихотворения, Владиславе, имат онова,което на руски се нарича "отрешеность"! Може би затова така ми се харесват. Продължавай да следваш сърцето си и перото си!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"как стига ми житейската награда –
пак да обичам, за да оцелея!!!"
Без обич, нищо не сме! Всъщност, това е нашата "присъда" още от сътворението! Благодаря ти, Влади, за това чудесно стихотворение! Винаги ме вдъхновяваш! Поздрав!