Присъда

Грохотът на морските талази,
разбиващи се яростно в скалите,
нощем спомена за мен ще пази
когато в твойте сънища прелитам.


Не ме ли чу тогава, не разбра ли...?
Или, напротив, всичко си разбрал....
но, все едно, обърна се и ме остави.
Сега се връщаш, ала закъснял.

Сега ти искаш да ме чуеш,
но има ли какво да кажа аз?
Ще можеш ли отново да събудиш
във мен замлъкналия глас?

Подгонен днес от спомена се връщаш
към минал и забравен уж живот,
осъден отговор да търсиш -
какво, какво ли би било, ако....