Грохотът на морските талази,
разбиващи се яростно в скалите,
нощем спомена за мен ще пази
когато в твойте сънища прелитам.
Не ме ли чу тогава, не разбра ли...?
Или, напротив, всичко си разбрал....
но, все едно, обърна се и ме остави.
Сега се връщаш, ала закъснял.
Сега ти искаш да ме чуеш,
но има ли какво да кажа аз?
Ще можеш ли отново да събудиш
във мен замлъкналия глас? ...