4 feb 2007, 0:56

Присъда

  Poesía
833 0 12
Побеля мрака на ноща,
сняг обсипа земята.
Замлъкна кучешкия лай,
и всички притаихме дъх....

А една жена-измъчена и жалка,
свита на кълбо от студ,
с очи изстрадали и жални,
застана пред своя страшен съд...

Уплашена до смърт тя коленичи
и погледна плахо твоето лице,
тя знаеше,че ще я съди-
зловещият съд на твоето сърце.

Предчувстваше нелеката присъда,
че не е я дариш с капка нежност ти ,
тя молеше,но безпощадно от нея се отрече-
отказа да я любиш тази нощ!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...