Присъда
Побеля мрака на ноща,
сняг обсипа земята.
Замлъкна кучешкия лай,
и всички притаихме дъх....
А една жена-измъчена и жалка,
свита на кълбо от студ,
с очи изстрадали и жални,
застана пред своя страшен съд...
Уплашена до смърт тя коленичи
и погледна плахо твоето лице,
тя знаеше,че ще я съди-
зловещият съд на твоето сърце.
Предчувстваше нелеката присъда,
че не е я дариш с капка нежност ти ,
тя молеше,но безпощадно от нея се отрече-
отказа да я любиш тази нощ!!
сняг обсипа земята.
Замлъкна кучешкия лай,
и всички притаихме дъх....
А една жена-измъчена и жалка,
свита на кълбо от студ,
с очи изстрадали и жални,
застана пред своя страшен съд...
Уплашена до смърт тя коленичи
и погледна плахо твоето лице,
тя знаеше,че ще я съди-
зловещият съд на твоето сърце.
Предчувстваше нелеката присъда,
че не е я дариш с капка нежност ти ,
тя молеше,но безпощадно от нея се отрече-
отказа да я любиш тази нощ!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
