Побеля мрака на ноща,
сняг обсипа земята.
Замлъкна кучешкия лай,
и всички притаихме дъх....
А една жена-измъчена и жалка,
свита на кълбо от студ,
с очи изстрадали и жални,
застана пред своя страшен съд...
Уплашена до смърт тя коленичи
и погледна плахо твоето лице,
тя знаеше,че ще я съди-
зловещият съд на твоето сърце. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up