Feb 4, 2007, 12:56 AM

Присъда 

  Poetry
691 0 12
Побеля мрака на ноща,
сняг обсипа земята.
Замлъкна кучешкия лай,
и всички притаихме дъх....

А една жена-измъчена и жалка,
свита на кълбо от студ,
с очи изстрадали и жални,
застана пред своя страшен съд...

Уплашена до смърт тя коленичи
и погледна плахо твоето лице,
тя знаеше,че ще я съди-
зловещият съд на твоето сърце.

Предчувстваше нелеката присъда,
че не е я дариш с капка нежност ти ,
тя молеше,но безпощадно от нея се отрече-
отказа да я любиш тази нощ!!

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??