Притихналото истински боли.
В сърцето вечно като с нож дълбае.
Погубва, бавно, смелите мечти
и като призрак бял около теб витае.

Да беше ярост, бяс да бе дори -
със силен дух и с хъс ще се пребориш!
Да бе окови - тях ще ги строшиш -
на щастието място за да сториш!

Човек да беше - ще се отречеш
от него и от всичко свято нему,
ще го низвергнеш, ще се заречеш -
да не допускаш в своя свят сърце студено!

Но не е... То е там - дълбоко в теб
и като жива рана вечно ще кърви -
покрито с горест и обвито в лед.
Притихналото истински боли...

Евелина Панева