15 окт. 2013 г., 21:43

Притихналото истински боли...

1K 0 1

Притихналото истински боли.
В сърцето вечно като с нож дълбае.
Погубва, бавно, смелите мечти
и като призрак бял около теб витае.

Да беше ярост, бяс да бе дори -
със силен дух и с хъс ще се пребориш!
Да бе окови - тях ще ги строшиш -
на щастието място за да сториш!

Човек да беше - ще се отречеш
от него и от всичко свято нему,
ще го низвергнеш, ще се заречеш -
да не допускаш в своя свят сърце студено!

Но не е... То е там - дълбоко в теб
и като жива рана вечно ще кърви -
покрито с горест и обвито в лед.
Притихналото истински боли...

Евелина Панева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евелина Панева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • как знам за какво говориш! Страхотно е!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...