Приветстван ден

14 oct 2016, 14:12

Poesía » Del paisaje

362 1 2

Прелестни редове от теб се носят
като ароматни неонови небесни лъчи.
Като гаврошовци от мене сладост просят,
усмихнати пъстроцветни майски зори.

Разкошните писма от добър приятел
ще стоплят всяко помръкнало сърце.
Искрите самотни в нощта виреят
като топли слова от любовно цвете.

Целувката на Любовта аз дарявам,
в този тъй символичен ден.
Светлият, който понякога озарява
разбитото от Света сърце!

посветено на М.В.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)

2016-10-15T10:17:10+03:00

Благодаря ти много, Младене! Цитираният куплет е прекрасен. Красиви нюанси извират от него.
vega666 (Младен Мисана)

2016-10-15T00:10:19+03:00

Красиво написано стихотворение, Аделайд! Поздравявам те!
Изповед с нестандартен почерк. Харесва ми съчетанието на човешкия елемент в чувствата от втория куплет, с прелестния първи куплет. Финалът е с мащабно звучене. Сравних го с едно любимо ми четиристишие от Шандор Петьофи:

"Светът за миг разпалва в нас нелепи,
огромни пламъци - това е любовта,
оставила студена, мрачна пепел
след себе си. До края на света !"